коко̀на
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. коко̀ни, ж. Разг. Пренебр.
1. Много нагиздена, натруфена жена. Голяма кокона е станала. Стъпва като кокона.
2. Капризен, придирчив човек. Голяма кокона е, не може да спи къде да е.
1. Много нагиздена, натруфена жена. Голяма кокона е станала. Стъпва като кокона.
2. Капризен, придирчив човек. Голяма кокона е, не може да спи къде да е.
Грешни изписвания (3)
- коконъ
- кукона
- куконъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-ко-на | |
|---|---|---|
| членувано | ко-ко-на-та | |
| мн.ч. | ко-ко-ни | |
| членувано | ко-ко-ни-те | |
| звателна форма | — | |