госпо̀жа
—
съществително име, женски род
(тип 41a)
Значение
и госпожа̀, мн. госпо̀жи, зват. госпо̀жо и госпожа̀, ж.
1. За назоваване на която и да е непозната немного млада жена или на жена, чието име говорещият не знае. Една госпожа те търси.
2. Само в зват. Като официално обръщение към омъжена или по-възрастна жена, чието име говорещият не знае. Кажете, госпожо! Госпожо, забравихте си чантата!
3. В съчетание с фамилно име или с название на длъжност, професия — за учтиво назоваване на жена или за обръщение към нея. Госпожа Каназирска днес няма да идва. Госпожа Каназирска! Госпожо Каназирска! Госпожо декан!
1. За назоваване на която и да е непозната немного млада жена или на жена, чието име говорещият не знае. Една госпожа те търси.
2. Само в зват. Като официално обръщение към омъжена или по-възрастна жена, чието име говорещият не знае. Кажете, госпожо! Госпожо, забравихте си чантата!
3. В съчетание с фамилно име или с название на длъжност, професия — за учтиво назоваване на жена или за обръщение към нея. Госпожа Каназирска днес няма да идва. Госпожа Каназирска! Госпожо Каназирска! Госпожо декан!
Грешни изписвания (3)
- госпожъ
- гуспожа
- гуспожъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | гос-по-жа | |
|---|---|---|
| членувано | гос-по-жа-та | |
| мн.ч. | гос-по-жи | |
| членувано | гос-по-жи-те | |
| звателна форма | гос-по-жо | |