кокила

Речник на българския език

кокила съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ки-ла
членувано ко-ки-ла-та
мн.ч. ко-ки-ли
членувано ко-ки-ли-те
звателна форма