кокили

Речник на българския език

1. кокѝли некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

само мн. Дълги пръти, приспособени за ходене с тях, обикн. за циркови номера.

Грешни изписвания (3)

  • кокиле
  • кукиле
  • кукили

2. кокили — мн. ч.

кокили е производна форма на кокила (мн. ч.).