ковьорче

Речник на българския език

ковьо̀рче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • ковьорчи
  • кувьорче
  • кувьорчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-вьор-че
членувано ко-вьор-че-то
мн.ч. ко-вьор-че-та
членувано ко-вьор-че-та-та