ковьор

Речник на българския език

ковьо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ковьо̀ри, (два) ковьо̀ра, м. Тъкано или бродирано изделие, предназначено обикн. за окачване на стена. Имаше ковьори за зад легло и ковьори за зад печка.
същ. умал. ковьо̀рче, мн. ковьо̀рчета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • кувьор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-вьор
непълен член ко-вьо-ра
пълен член ко-вьо-рът
мн.ч. ко-вьо-ри
членувано ко-вьо-ри-те
бройна форма ко-вьо-ра
звателна форма