ковчег

Речник на българския език

ковчѐг съществително име, мъжки род (тип 15) редактиране

Значение

мн. ковчѐзи, (два) ковчѐга, м.
1. Продълговат сандък с отделен капак, в който се полага покойник преди погребването. Ковчегът беше на катафалката.
2. Остар. Сандък за дрехи; ракла.
Ноев ковчег. — Според Библията — ковчег, в който Ной поставил семейството си и по една двойка от всички животни, и така спасил от потопа човешкия и животинския свят.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • ковчек
  • кувчек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ков-чег
непълен член ков-че-га
пълен член ков-че-гът
мн.ч. ков-че-зи
членувано ков-че-зи-те
бройна форма ков-че-га
звателна форма