кобалтов

Речник на българския език

коба̀лтов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • кобалтув
  • кубалтов
  • кубалтув
  • кобалтоф
  • кобалтуф
  • кубалтоф
  • кубалтуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-бал-тов
непълен член ко-бал-то-вия
пълен член ко-бал-то-ви-ят
ж. р. ко-бал-то-ва
членувано ко-бал-то-ва-та
ср. р. ко-бал-то-во
членувано ко-бал-то-во-то
мн. ч. ко-бал-то-ви
членувано ко-бал-то-ви-те