кобалт

Речник на българския език

коба̀лт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м.,само ед. Сребристобял твърд метал, който влиза в състава на сплави, а съединенията му се използват за оцветяване в синьо на стъкло и керамика.
прил. коба̀лтов, коба̀лтова, коба̀лтово, мн. коба̀лтови.

Грешни изписвания (1)

  • кубалт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-балт
непълен член ко-бал-та
пълен член ко-бал-тът
мн.ч. ко-бал-ти
членувано ко-бал-ти-те
бройна форма ко-бал-та
звателна форма