коафьор

Речник на българския език

коафьо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. коафьо̀ри, м. Фризьор.

Грешни изписвания (3)

  • коъфьор
  • куафьор
  • куъфьор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-а-фьор
непълен член ко-а-фьо-ра
пълен член ко-а-фьо-рът
мн.ч. ко-а-фьо-ри
членувано ко-а-фьо-ри-те
бройна форма ко-а-фьо-ра
звателна форма