бръснар

Речник на българския език

бръсна̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

бръсна̀рят, бръсна̀ря, мн. бръсна̀ри, м. Човек, чиято професия е да бръсне и да подстригва.
прил. бръсна̀рски, бръсна̀рска, бръсна̀рско, мн. бръсна̀рски. Бръснарски одеколон.

Грешни изписвания (1)

  • браснар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бръс-нар
непълен член бръс-на-ря
пълен член бръс-на-рят
мн.ч. бръс-на-ри
членувано бръс-на-ри-те
бройна форма бръс-на-ри
звателна форма бръс-на-рю