клъцвам

Речник на българския език

клъ̀цвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

клъ̀цваш, несв. и клъ̀цна, св.
1. Кого, какво. Рязвам или отрязвам рязко. Клъцна ухото на животното за белег. Някога на всяко пиленце клъцваха по един пръст с брадвата, за да ги разпознават.
2. Прен. Разг. Режа нещо бързо, лесно или искам да го представя за бързо и лесно. Клъцнаха ли те в болницата?
3. Прен. Разг. Засягам остро с думи. На всяка крачка искаше да клъцне жена си.
клъцвам се/клъцна се. — Порязвам се. Като се бръснеше, се клъцна по бузата.

Грешни изписвания (1)

  • клъцвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице клъц-вам клъц-ва-ме
2 лице клъц-ваш клъц-ва-те
3 лице клъц-ва клъц-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице клъц-вах клъц-вах-ме
2 лице клъц-ва клъц-вах-те
3 лице клъц-ва клъц-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице клъц-вах клъц-вах-ме
2 лице клъц-ва-ше клъц-вах-те
3 лице клъц-ва-ше клъц-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице клъцвал съм клъцвала съм клъцвало съм клъцвали сме
2 лице клъцвал си клъцвала си клъцвало си клъцвали сте
3 лице клъцвал е клъцвала е клъцвало е клъцвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях клъцвал бях клъцвала бях клъцвало бяхме клъцвали
2 лице беше клъцвал беше клъцвала беше клъцвало бяхте клъцвали
3 лице беше клъцвал беше клъцвала беше клъцвало бяха клъцвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще клъцвам ще клъцваме
2 лице ще клъцваш ще клъцвате
3 лице ще клъцва ще клъцват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм клъцвал ще съм клъцвала ще съм клъцвало ще сме клъцвали
2 лице ще си клъцвал ще си клъцвала ще си клъцвало ще сте клъцвали
3 лице ще е клъцвал ще е клъцвала ще е клъцвало ще са клъцвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да клъцвам щяхме да клъцваме
2 лице щеше да клъцваш щяхте да клъцвате
3 лице щеше да клъцва щяха да клъцват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм клъцвал щях да съм клъцвала щях да съм клъцвало щяхме да сме клъцвали
2 лице щеше да си клъцвал щеше да си клъцвала щеше да си клъцвало щяхте да сте клъцвали
3 лице щеше да е клъцвал щеше да е клъцвала щеше да е клъцвало щяха да са клъцвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице клъцвал съм клъцвала съм клъцвало съм клъцвали сме
2 лице клъцвал си клъцвала си клъцвало си клъцвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице клъцвал съм клъцвала съм клъцвало съм клъцвали сме
2 лице клъцвал си клъцвала си клъцвало си клъцвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм клъцвал била съм клъцвала било съм клъцвало били сме клъцвали
2 лице бил си клъцвал била си клъцвала било си клъцвало били сте клъцвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да клъцвам щяла съм да клъцвам щяло съм да клъцвам щели сме да клъцваме
2 лице щял си да клъцваш щяла си да клъцваш щяло си да клъцваш щели сте да клъцвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм клъцвал щяла съм да съм клъцвала щяло съм да съм клъцвало щели сме да сме клъцвали
2 лице щял си да си клъцвал щяла си да си клъцвала щяло си да си клъцвало щели сте да сте клъцвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих клъцвал бих клъцвала бих клъцвало бихме клъцвали
2 лице би клъцвал би клъцвала би клъцвало бихте клъцвали
3 лице би клъцвал би клъцвала би клъцвало биха клъцвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
клъц-вай клъц-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род клъц-ван
непълен член клъц-ва-ния
пълен член клъц-ва-ни-ят
женски род клъц-ва-на
членувано клъц-ва-на-та
среден род клъц-ва-но
членувано клъц-ва-но-то
множествено число клъц-ва-ни
членувано клъц-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род клъц-вал
непълен член клъц-ва-лия
пълен член клъц-ва-ли-ят
женски род клъц-ва-ла
членувано клъц-ва-ла-та
среден род клъц-ва-ло
членувано клъц-ва-ло-то
множествено число клъц-ва-ли
членувано клъц-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род клъц-вал
женски род клъц-ва-ла
среден род клъц-ва-ло
множествено число клъц-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род клъц-ващ
непълен член клъц-ва-щия
пълен член клъц-ва-щи-ят
женски род клъц-ва-ща
членувано клъц-ва-ща-та
среден род клъц-ва-що
членувано клъц-ва-що-то
множествено число клъц-ва-щи
членувано клъц-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

клъц-вай-ки