клъцвала

Речник на българския език

1. клъцвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

клъцвала е производна форма на клъцвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. клъцвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

клъцвала е производна форма на клъцвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. клъцвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

клъцвала е производна форма на клъцвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. клъцвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

клъцвала е производна форма на клъцвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).