клъцвал

Речник на българския език

1. клъцвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клъцвал е производна форма на клъцвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. клъцвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клъцвал е производна форма на клъцвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. клъцвал — мин. деят. св. прич. м. р.

клъцвал е производна форма на клъцвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. клъцвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

клъцвал е производна форма на клъцвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).