клоака

Речник на българския език

клоа̀ка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. клоа̀ки, ж.
1. Изходно отвърстие у птици, риби и земноводни, общо за червата и пикочните органи.
2. Прен. Канал за оттичане на нечистотии.
3. Прен. Много мръсно, гнусно място.
4. Прен. Място на безнравственост. Заведението беше истинска клоака във всякакъв смисъл.

Грешни изписвания (3)

  • клоакъ
  • клуака
  • клуакъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кло-а-ка
членувано кло-а-ка-та
мн.ч. кло-а-ки
членувано кло-а-ки-те
звателна форма