класика

Речник на българския език

1. кла̀сика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Класически произведения. Класически роман. Класическа опера.

Грешни изписвания (3)

  • класека
  • класекъ
  • класикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кла-си-ка
членувано кла-си-ка-та
мн.ч. кла-си-ки
членувано кла-си-ки-те
звателна форма

2. класика — ед. ч. непълен член

класика е производна форма на класик (ед. ч. непълен член).

3. класика — бройна форма

класика е производна форма на класик (бройна форма).