класик

Речник на българския език

класѝк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. класѝци, м. Общопризнат деец на науката, литературата или изкуството, създал произведения с непреходна стойност. Класик на българската литература.

Грешни изписвания (1)

  • клъсик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кла-сик
непълен член кла-си-ка
пълен член кла-си-кът
мн.ч. кла-си-ци
членувано кла-си-ци-те
бройна форма кла-си-ка
звателна форма