кирка

Речник на българския език

кѝрка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кѝрки, ж. Инструмент за разкопаване на твърда почва или за изкореняване, който има две остриета от масивен метал и дървена дръжка.

Грешни изписвания (1)

  • киркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кир-ка
членувано кир-ка-та
мн.ч. кир-ки
членувано кир-ки-те
звателна форма