копачка

Речник на българския език

копа̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. копа̀чки, ж.
1. Жена копач.
2. Вид малка мотика. Копачка за чесън.

Грешни изписвания (3)

  • копачкъ
  • купачка
  • купачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-пач-ка
членувано ко-пач-ка-та
мн.ч. ко-пач-ки
членувано ко-пач-ки-те
звателна форма