кила

Речник на българския език

1. кѝла — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • килъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ки-ла
членувано ки-ла-та
мн.ч. ки-ли
членувано ки-ли-те
звателна форма —

2. кила — ед. ч. непълен член

кила е производна форма на кил (ед. ч. непълен член).

3. кила — бройна форма

кила е производна форма на кил (бройна форма).

4. кила — мн. ч.

кила е производна форма на кило (мн. ч.).

Връзки