кил

Речник на българския език

кил съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

килъ̀т, кила̀, мн. кѝлове, (два) кѝла, м. Спец.
1. Надлъжно поставена греда, която преминава по цялото дъно на плавателен съд.
2. Долната надлъжна заострена част на плавателен съд.
3. Отвесната неподвижна плоскост на опашката на самолет.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кил
непълен член ки-ла
пълен член ки-лът
мн.ч. ки-ло-ве
членувано ки-ло-ве-те
бройна форма ки-ла
звателна форма