кибритен

Речник на българския език

кибрѝтен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • кебритен
  • кебритин
  • кибритин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. киб-ри-тен
непълен член киб-ри-те-ния
пълен член киб-ри-те-ни-ят
ж. р. киб-ри-те-на
членувано киб-ри-те-на-та
ср. р. киб-ри-те-но
членувано киб-ри-те-но-то
мн. ч. киб-ри-те-ни
членувано киб-ри-те-ни-те