кибрѝт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. кибрѝти, (два) кибрѝта, м.
1. Само ед. Клечици със запалително вещество в края, предназначени за лесно запалване.
2. Кутийка с такива клечици. Купих два кибрита.
прил. кибрѝтен, кибрѝтена, кибрѝтено, мн. кибрѝтени.
1. Само ед. Клечици със запалително вещество в края, предназначени за лесно запалване.
2. Кутийка с такива клечици. Купих два кибрита.
прил. кибрѝтен, кибрѝтена, кибрѝтено, мн. кибрѝтени.
Грешни изписвания (1)
- кебрит
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | киб-рит | |
|---|---|---|
| непълен член | киб-ри-та | |
| пълен член | киб-ри-тът | |
| мн.ч. | киб-ри-ти | |
| членувано | киб-ри-ти-те | |
| бройна форма | киб-ри-та | |
| звателна форма | — | |