кепе

Речник на българския език

кѐпе съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. кѐпета, ср. Продълговата мека шапка без козирка. Войнишко кепе.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • кепи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ке-пе
членувано ке-пе-то
мн.ч. ке-пе-та
членувано ке-пе-та-та