боне

Речник на българския език

бонѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. бонѐта, ср. Малка кръгла шапка от платно без периферия и козирка.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • буне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-не
членувано бо-не-то
мн.ч. бо-не-та
членувано бо-не-та-та