кенгуру

Речник на българския език

1. кѐнгуру съществително име, среден род (тип 54a) редактиране

Значение

мн. кѐнгурута, ср. Двуутробен тревопасен бозайник с къси предни и дълги задни крака, който се движи с подскоци и отглежда малките си в торба от кожа на корема, разпространен в Австралия и Нова Гвинея.

Грешни изписвания (3)

  • кенгоро
  • кенгору
  • кенгуро

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кен-гу-ру
членувано кен-гу-ру-то
мн.ч. кен-гу-ра
членувано кен-гу-ра-та

2. кѐнгуру съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. кѐнгурута, ср. Двуутробен тревопасен бозайник с къси предни и дълги задни крака, който се движи с подскоци и отглежда малките си в торба от кожа на корема, разпространен в Австралия и Нова Гвинея.

Грешни изписвания (3)

  • кенгоро
  • кенгору
  • кенгуро

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кен-гу-ру
членувано кен-гу-ру-то
мн.ч. кен-гу-ру-та
членувано кен-гу-ру-та-та