кенгуруто

Речник на българския език

1. кенгуруто — ед. ч. членувано

кенгуруто е производна форма на кенгуру (ед. ч. членувано).

2. кенгуруто — ед. ч. членувано

кенгуруто е производна форма на кенгуру (ед. ч. членувано).