кѐляв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
кѐлява, кѐляво, мн. кѐляви, прил. Разг.
1. Който е болен от кел.
2. За земя — която е гола или е покрита със слаба, ниска растителност.
3. За земя — лоша, неплодородна.
4. За растителност — ниска, слаба, пожълтяла.
5. Прен. Който е некадърен, без достойнства. Келяви управници. Келяви обувки.
• Нямам келява пара. — Разг. Нямам никакви пари.
1. Който е болен от кел.
2. За земя — която е гола или е покрита със слаба, ниска растителност.
3. За земя — лоша, неплодородна.
4. За растителност — ниска, слаба, пожълтяла.
5. Прен. Който е некадърен, без достойнства. Келяви управници. Келяви обувки.
• Нямам келява пара. — Разг. Нямам никакви пари.
Синоними
Грешни изписвания (2)
- келъв
- келяф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ке-ляв | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ке-ля-вия | ||
| пълен член | ке-ля-ви-ят | ||
| ж. р. | ке-ля-ва | ||
| членувано | ке-ля-ва-та | ||
| ср. р. | ке-ля-во | ||
| членувано | ке-ля-во-то | ||
| мн. ч. | ке-ля-ви | ||
| членувано | ке-ля-ви-те | ||