катун

Речник на българския език

кату̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кату̀ни, (два) кату̀на, м.
1. Временен стан с палатки на цигани през лятото. Тук-там край пътя се виждаха катуни.
2. Всички цигани, които живеят на палатки и се придвижват с каруци, покрити с платно. Катунът минава.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • кътун

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-тун
непълен член ка-ту-на
пълен член ка-ту-нът
мн.ч. ка-ту-ни
членувано ка-ту-ни-те
бройна форма ка-ту-на
звателна форма