катинар

Речник на българския език

катина̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. катина̀ри, (два) катина̀ра, м. Метално приспособление за заключване; кофар. Заключих къщата с катинар.
същ. умал. катина̀рче, мн. катина̀рчета, ср.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • катенар
  • кътенар
  • кътинар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ти-нар
непълен член ка-ти-на-ра
пълен член ка-ти-на-рът
мн.ч. ка-ти-на-ри
членувано ка-ти-на-ри-те
бройна форма ка-ти-на-ра
звателна форма