катанец

Речник на българския език

ката̀нец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. ката̀нци, (два) ката̀неца, м. Разг. Катинар.

Грешни изписвания (3)

  • катаниц
  • кътанец
  • кътаниц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-та-нец
непълен член ка-та-не-ца
пълен член ка-та-не-цът
мн.ч. ка-тан-ци
членувано ка-тан-ци-те
бройна форма ка-тан-ци
звателна форма ка-та-не-цо