брава

Речник на българския език

бра̀ва — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бра̀ви, ж. Механизъм за заключване на врата; ключалка.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • бравъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бра-ва
членувано бра-ва-та
мн.ч. бра-ви
членувано бра-ви-те
звателна форма —

Връзки