катаракта

Речник на българския език

1. катара̀кта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. В медицината — потъмняване на лещата на окото и пълно ослепяване; перде на окото. Получавам катаракта.

Грешни изписвания (7)

  • катарактъ
  • катъракта
  • катърактъ
  • кътаракта
  • кътарактъ
  • кътъракта
  • кътърактъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-та-рак-та
членувано ка-та-рак-та-та
мн.ч. ка-та-рак-ти
членувано ка-та-рак-ти-те
звателна форма

2. катаракта — ед. ч. непълен член

катаракта е производна форма на катаракт (ед. ч. непълен член).

3. катаракта — бройна форма

катаракта е производна форма на катаракт (бройна форма).