катаракт

Речник на българския език

катаракт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-та-ракт
непълен член ка-та-рак-та
пълен член ка-та-рак-тът
мн.ч. ка-та-рак-ти
членувано ка-та-рак-ти-те
бройна форма ка-та-рак-та
звателна форма