картон

Речник на българския език

карто̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. карто̀ни, (два) карто̀на, м.
1. Само ед. Дебел лист хартия. Картон за чертане. Картон за рисуване.
2. Всякакъв вид формуляр с данни за картотека, изработен от дебела хартия. Здравен картон. Картон в библиотека.
прил. карто̀нен, карто̀нена, карто̀нено, мн. карто̀нени.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • къртон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-тон
непълен член кар-то-на
пълен член кар-то-нът
мн.ч. кар-то-ни
членувано кар-то-ни-те
бройна форма кар-то-на
звателна форма