мукава

Речник на българския език

мукава̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мукавѝ, ж. Дебела хартия, картон.
прил. мукавѐн, мукавѐна, мукавѐно, мн. мукавѐни. Мукавена кутия.

Грешни изписвания (7)

  • мокава
  • мокавъ
  • мокъва
  • мокъвъ
  • мукавъ
  • мукъва
  • мукъвъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. му-ка-ва
членувано му-ка-ва-та
мн.ч. му-ка-ви
членувано му-ка-ви-те
звателна форма