картечница

Речник на българския език

картѐчница — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. картѐчници, ж. Автоматично скорострелно оръжие с куршуми.
прил. картѐчен, картѐчна, картѐчно, мн. картѐчни.
• Като картечница (говоря). — Разг. Много бързо.

Грешни изписвания (7)

  • картечнеца
  • картечнецъ
  • картечницъ
  • къртечнеца
  • къртечнецъ
  • къртечница
  • къртечницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-теч-ни-ца
членувано кар-теч-ни-ца-та
мн.ч. кар-теч-ни-ци
членувано кар-теч-ни-ци-те
звателна форма —

Връзки