картечен

Речник на българския език

картѐчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • картечин
  • къртечен
  • къртечин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кар-те-чен
непълен член кар-теч-ния
пълен член кар-теч-ни-ят
ж. р. кар-теч-на
членувано кар-теч-на-та
ср. р. кар-теч-но
членувано кар-теч-но-то
мн. ч. кар-теч-ни
членувано кар-теч-ни-те