карнабит

Речник на българския език

карнабѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • карнъбит
  • кърнабит
  • кърнъбит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-на-бит
непълен член кар-на-би-та
пълен член кар-на-би-тът
мн.ч. кар-на-би-ти
членувано кар-на-би-ти-те
бройна форма кар-на-би-та
звателна форма