зеле

Речник на българския език

зѐле съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Зеленчук със сочни и плътни зелени листа, завити един в друг в плътна топка (зелка), които се използват за храна.
2. Отрязана зелка или много зелки. Виждаха се градини със зеле.
Кисело зеле. — Зеле, консервирано за зимата със саламура.

Грешни изписвания (1)

  • зели

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зе-ле
членувано зе-ле-то
мн.ч. зе-ле-та
членувано зе-ле-та-та