капацитет

Речник на българския език

капацитѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. капацитѐти, м.
1. Само ед. Вместимост, обем. Капацитет на язовира.
2. Само ед. Производствени възможности, мощ на машина, предприятие и др.
3. Прен. Само ед. Възможности на човек или на човешкия ум в някаква област. Има голям капацитет.
4. Прен. Лице, което е усвоило обширни знания в дадена област и може да се справи с всичко; авторитет. Той е голям капацитет в телевизионната техника. Един от капацитетите по литература в университета.

Грешни изписвания (7)

  • капацетет
  • капъцетет
  • капъцитет
  • къпацетет
  • къпацитет
  • къпъцетет
  • къпъцитет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-па-ци-тет
непълен член ка-па-ци-те-та
пълен член ка-па-ци-те-тът
мн.ч. ка-па-ци-те-ти
членувано ка-па-ци-те-ти-те
бройна форма ка-па-ци-те-та
звателна форма