кантарче

Речник на българския език

канта̀рче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • кантарчи
  • кънтарче
  • кънтарчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кан-тар-че
членувано кан-тар-че-то
мн.ч. кан-тар-че-та
членувано кан-тар-че-та-та