канта̀р
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. канта̀ри, (два) канта̀ра, м. Уред за мерене на тегло; теглилка. Слагам бананите на кантара.
същ. умал. канта̀рче, мн. канта̀рчета, ср.
същ. умал. канта̀рче, мн. канта̀рчета, ср.
Грешни изписвания (1)
- кънтар
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кан-тар | |
|---|---|---|
| непълен член | кан-та-ра | |
| пълен член | кан-та-рът | |
| мн.ч. | кан-та-ри | |
| членувано | кан-та-ри-те | |
| бройна форма | кан-та-ра | |
| звателна форма | — | |