камъш

Речник на българския език

камъ̀ш съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Вид водно растение — тръстика. Край реката растеше камъш.
2. Стъблата на тези растения, които се използват като строителен материал. Таванът на къщата е от камъш.



м., само ед.
1. Растения от рода на папура и шавара.
2. Стъблата на тези растения, от които се правят кошници, мебели и др. Ще си купя столове от камъш.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • къмъш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-мъш
непълен член ка-мъ-ша
пълен член ка-мъ-шът
мн.ч. ка-мъ-ши
членувано ка-мъ-ши-те
бройна форма ка-мъ-ша
звателна форма