тръстика

Речник на българския език

1. тръстѝка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тръстѝки, ж.
1. Блатно растение с високо кухо стъбло.
2. Папур.
прил. тръстѝков, тръстѝкова, тръстѝково, мн. тръстѝкови.
Захарна тръстика. — Растение, в чиито стъбла се съдържа сладък сок, от който се добива захар.

Грешни изписвания (3)

  • трастика
  • трастикъ
  • тръстикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тръс-ти-ка
членувано тръс-ти-ка-та
мн.ч. тръс-ти-ки
членувано тръс-ти-ки-те
звателна форма

2. Тръстѝка географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Трастика
  • Трастикъ
  • Тръстикъ