кадърен

Речник на българския език

кадъ̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

кадъ̀рна, кадъ̀рно, мн. кадъ̀рни, прил. Разг. Който е способен, годен да работи. Кадърен мъж. Кадърен учен. Кадърен лекар.
същ. кадъ̀рност, кадърността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • кадърин
  • къдърен
  • къдърин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ка-дъ-рен
непълен член ка-дър-ния
пълен член ка-дър-ни-ят
ж. р. ка-дър-на
членувано ка-дър-на-та
ср. р. ка-дър-но
членувано ка-дър-но-то
мн. ч. ка-дър-ни
членувано ка-дър-ни-те