исторѝчески
—
прилагателно име
(тип 78)
Значение
исторѝческа, исторѝческо, мн. исторѝчески, прил.
1. Който е свързан с историята. Историческо събитие. Исторически процеси.
2. Който действително е съществувал или станал. Историческа личност.
3. Който е свързан с науката история. Исторически изследвания.
4. Който има голямо значение за живота на обществото. Свидетели сме на исторически промени. Историческа година.
5. Прен. Разг. Който се е усложнил неоснователно, който се е заплел и проточил. Стана историческо пътуване. Кога ще излезе тази книга, не зная, стана историческа.
1. Който е свързан с историята. Историческо събитие. Исторически процеси.
2. Който действително е съществувал или станал. Историческа личност.
3. Който е свързан с науката история. Исторически изследвания.
4. Който има голямо значение за живота на обществото. Свидетели сме на исторически промени. Историческа година.
5. Прен. Разг. Който се е усложнил неоснователно, който се е заплел и проточил. Стана историческо пътуване. Кога ще излезе тази книга, не зная, стана историческа.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- есторическе
- есторически
- есторичиске
- есторичиски
- естурическе
- естурически
- естуричиске
- естуричиски
- историческе
- историчиске
- историчиски
- истурическе
- истурически
- истуричиске
- истуричиски
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ис-то-ри-чес-ки | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ис-то-ри-чес-кия | ||
| пълен член | ис-то-ри-чес-ки-ят | ||
| ж. р. | ис-то-ри-чес-ка | ||
| членувано | ис-то-ри-чес-ка-та | ||
| ср. р. | ис-то-ри-чес-ко | ||
| членувано | ис-то-ри-чес-ко-то | ||
| мн. ч. | ис-то-ри-чес-ки | ||
| членувано | ис-то-ри-чес-ки-те | ||