инвариа̀нт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. инвариа̀нти, (два) инвариа̀нта, м.
1. Величина, признак, които остават неизменни при преобразувания.
2. Спец. В езикознанието — общият неизменен признак на една единица, който обединява нейните варианти.
прил. инвариа̀нтен, инвариа̀нтна, инвариа̀нтно, мн. инвариа̀нтни.
1. Величина, признак, които остават неизменни при преобразувания.
2. Спец. В езикознанието — общият неизменен признак на една единица, който обединява нейните варианти.
прил. инвариа̀нтен, инвариа̀нтна, инвариа̀нтно, мн. инвариа̀нтни.
Грешни изписвания (7)
- енвареант
- енвариант
- енвъреант
- енвъриант
- инвареант
- инвъреант
- инвъриант
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ин-ва-ри-ант | |
|---|---|---|
| непълен член | ин-ва-ри-ан-та | |
| пълен член | ин-ва-ри-ан-тът | |
| мн.ч. | ин-ва-ри-ан-ти | |
| членувано | ин-ва-ри-ан-ти-те | |
| бройна форма | ин-ва-ри-ан-та | |
| звателна форма | — | |