1.
имену̀ван
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
Грешни изписвания (7)
- еменуван
- еменувън
- еминуван
- еминувън
- именувън
- иминуван
- иминувън
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | име-ну-ван | |
|---|---|---|---|
| непълен член | име-ну-ва-ния | ||
| пълен член | име-ну-ва-ни-ят | ||
| ж. р. | име-ну-ва-на | ||
| членувано | име-ну-ва-на-та | ||
| ср. р. | име-ну-ва-но | ||
| членувано | име-ну-ва-но-то | ||
| мн. ч. | име-ну-ва-ни | ||
| членувано | име-ну-ва-ни-те | ||
2. именуван — мин. страд. прич. м. р.
именуван е производна форма на именувам (мин. страд. прич. м. р.).