изява

Речник на българския език

изя̀ва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. изя̀ви, ж.
1. Проява на творческия дух у човека.
2. Действие, дейност, чрез които се проявяват характер, способности.
3. Външна проява на чувства.

Грешни изписвания (3)

  • езява
  • езявъ
  • изявъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. изя-ва
членувано изя-ва-та
мн.ч. изя-ви
членувано изя-ви-те
звателна форма